Още приживе обявен за легенда...
Ferrari Enzo – мечтата за мнозина, но реалност за малцина. Толкова красив, толкова мощен, чист суперспортист и адекватен наследник на легендите от 80-те и 90-те години на миналия век, а именно F40 и F50.
Ferrari Enzo представлява спортен автомобил със средноразположен 12-цилиндров двигател, наречен на основателя на компанията Енцо Ферари, който почива през 1988 година. Ferrari се решава да конструира този автомобил в чест на първата си титла за новото хилядолетие във Формула 1, като същевременно иска да създаде автомобил, в който да внедри своите технологични постижения.
В момента това е най-мощният сериен автомобил в света, който не ползва услугите на турбо или компресор. Конструиран е през 2003 година с помощта на технологии от Формула 1, каквито са каросерията от въглеродни нишки, секвенциална трансмисия и керамично-въглеродните дискове за спирачките. Използвани са и други техники, които в действителност не са позволени във Формула 1 – т.нар активна аеродинамика (във Формула 1 имаше точно такъв скандал, тъй като тимовете не одобриха предното крило на Ferrari, което си променяло формата при различни скорости). При вертикален натиск на автомобила от 775 кг се достига скорост от 300 км/ч, в резултат на което задното крило е допълнително проконтролирано, за да задържи необходимата позиция.
Двигателят V12 на модела е първият от новото поколение на Ferrari. Той е базиран на архитектурата на онзи V8, който се ползва в спортната лимузина Quattroporte на Maserati. Новият дизайн ще замести досегашната база на V8 и V12 двигателите, които се ползват в повечето модели на Ferrari. Излязлото през 2005 година F430 е вторият модел на компанията от Маранело, който получава вариант на този двигател. През 2004 година списание “Sports Car International” отреди трето място на Enzo в класацията за спортни автомобили на новото хилядолетие.
Друго чуждо издание “Motor Trend Classic” пък даде четвърто място на Enzo в своята собствена класация за най-страхотните модели на Ferrari някога.
Според някои правилното наименовани на автомобила, известен тук като Ferrari Enzo, е в действителност Enzo Ferrari. Други пък неправилно го наричат Ferrari F60, тъй като се смяташе, че той ще бъде наследник на легендарната серия F40 и F50 и по име. Освен това някои го обвързват неправилно с 60-тата годишнина на Ferrari, която бе през 2007, а не 2003 година. (между другото официалното вътрешно наименование на модела в компанията бе F131). Най-често срещаното е обаче просто Enzo, тъй като никому не е нужно да се уточнява за каква марка става дума – автомобилът вече е икона.
Enzo бе първоначално оповестен по време на автомобилното изложение в Париж през 2002 година, като стана ясно, че ще бъдат произведени 349 бройки на цена от 643 330 долара. Компанията изпрати покани на настоящите си клиенти и особено на онези, които вече са си купили Ferrari F40 и Ferrari F50. По този начин бяха продадени всичките 349 бройки, още преди да е започнало производството. След това след серия молби Ferrari реши да произведе още 50 бройки от Enzo, с които общият брой да скочи на 399.
След това италианците си позволиха още една бройка, с която да закръглят на 400, която бе продадена на търг на 28 юни 2005 година. Получената сума от 950 000 евро (1 274 229 долара) бе дарена на в помощ на жертвите от ужасяващото цунами през 2004 година. Сумата бе предоставена на Папа Бенедикт XVI, а седемкратният световен шампион във Формула 1 Михаел Шумахер даде на Папата своя волан, за да допринесе за дарението. Воланът вървеше с плакет, на който пише "The Formula 1 World Champion's steering wheel to His Holiness Benedict XVI, Christianity's driver." (Воланът на световния шампион във Формула 1 за Негово светейшество Бенедикт XVI, водачът на християните”)Иначе говорейки за търгове, едно Ferrari Enzo обикновено се предлага на търг за около 1 000 000 долара.
Първоначално са били създадени три тестови прототипа М1, М2 и М3, като всеки един от тях бе направен да прилича а 348, въпреки че бяха построени през 2000 година. Третият тестов модел бе предложен също на търг редом с Enzo номер 400 и бе продаден за 236 000 долара.
И отново да се върнем към технологичната част на модела. Enzo е спортист със средноразположен двигател пред задната ос, което допринася за разпределение на теглото от 43.9/56.1 на предна спрямо задна ос. Двигателят е Ferrari F140 V12 с ъгъл между цилиндрите 65 градуса, 4 клапана на цилиндър и променлива фаза на газоразпределението. Технологията за директно впръскване е Bosch Motronic ME7, а двигателят не ползва турбо или компресори. Обемът на агрегат е 5998 см3 и произвежда 651 к.с. при 7800 об/мин и въртящ момент от 485 Нм при 5500 об/мин. Червената линия на оборотомера е на 8200 об/мин.
Автомобилът е оборудван с полуавтоматична трансмисия (известна още като трансмисия F1), която ползва педалчета на волана, с които се контролира автоматизираната смяна на предавките и механизма на съединителя. Във волана са интегрирани LED светлини, които подсказват на водача кога да смени предавката. Времето за смяна на предавките в 150 милисекунди. Трансмисията е първо поколение на „скоростни кутии без съединител” от края на 90-те години на миналия век, като има известни оплаквания за начина на качване на предавките.
Enzo Ferrari има независимо окачване на четирите колела с амортисьори, които могат да бъдат настроени от кабината. Към това има и антиролбари отпред и отзад.
Автомобилът е оборудван s 19-инчови колела и 15-инчови дискове Brembo. Ускорението до 100 км/ч става за 3.14 секунди, а до 100 м/ч (160 км/ч) – за 6.6 секунди. Упражнението „изминаване на четвърт миля със старт от място” отнема между 10.8 и 11.2 секунди, като крайната скорост е 210 км/ч. Иначе максималната скорост на модела е оценена на 350 км/ч. Според данни от компанията разходът на гориво в града е 19.6л/100км, а извънградски е 13.07 л/100км. Любопитното е, че въпреки цялата ексклузивност, която струи от Enzo, един Ferrari F430 Scuderia може да направи обиколка на Нюрбургринг толкова бързо, колкото и Enzo.
В резултат на Enzo Ferrari решиха да ползват част от технологиите, внедрени в него, за един друг още по-ексклузивен модел, с който да накара част от своите клиенти да се чувстват още по-специални, получавайки възможността да го притежават и да го карат (само по писти между другото). В основата на програмата, развита от Ferrari, е именно този модел – Ferrari FXX. Той е базиран в основата си на Ferrari Enzo, но получава 6.2-литров вариант на двигателя на серийния модел, който предоставя мощност от 800 к.с. Трансмисията е нова, както и гумите (създадени от Bridgestone само и единствено за FXX) и спирачките (отново уникална работа от Brembo). В допълнение към всичко това автомобилът е оборудван със системи за телеметрия, които позволяват на Ferrari да събира важни данни за поведението на FXX. Информацията е събирана в Маранело, за да помогне при създаването на следващия суперавтомобил.
FXX също се предлага само на настоящи клиенти на Ferrari, като първоначалната цена е 1.3 милиона евро. За разлика от Enzo обаче, клиентите не взимат колите си сами. В действителност автомобилът си стои при Ferrari и на разположение за клиентите само на определени писти (според график на Ferrari) и по време на частни тестови сесии. Колата не е одобрена за движение по пътищата.
След FXX се появи и еволюция на модела – буквално – FXX Evoluzione. Новият автомобил е развит със съдействието на Михаел Шумахер и 20 клиенти като тест пилоти. Промените в FXX Evoluzione включват подобрения в аеродинамиката, трансмисията и електрониката. Мощността, която огромният V12 двигател предлага, е 860 к.с., а критичната граница вече е при 9 500 об./мин. Времето за смяна на предавките е редуцирано с 20 милисекунди, като вече е само 60 милисекунди. Системата за тракшън контрол е настроена, така че да не бъде натрапчива, като същевременно предлага 9 различни режима. Всичко това предполага и адекватни спирачки. Те са предоставени от Brembo и са изработени от композитни керамични материали. Екстериорът на FXX е съвсем малко преработен, за да осигурява по-добра обтекаемост. Сред променените елементи е новият заден дифузьор, който е с 25% по-ефикасен от предишната кола. Резултатът от всичко това е налице – 1 минута и 16 секунди за обиколка на пистата Фиорано – 2 секунди подобрение спрямо стандартното FXX. FXX Evoluzione също ще може да бъде видян само в отделни състезания в Северна Америка, Европа и Азия.
Pininfarina също искаха да направят един специален модел, базиран на Enzo, като търсеха някой, който да подкрепи проекта. Така американските колекционер на Ferrari Джеймс Гликенхаус се съгласи да спонсорира програмата на Pininfarina. Идеята на италианското студио бе да се създаде автомобил, който да се доближи до спортни автомобили като 330 P3/4, 512 S, 312 P и 333 SP. Резултатът е прототипът Ferrari P4/5, който запазва задвижващата система на Enzo, както и неговия идентификационен номер. Автомобилът бе представен по време на изложението Pebble Beach Concours d'Elegance през 2006 година, а след това бе показан в септемврийския брой на списание „Car and Driver”. След като видя работата на PIninfarina, президентът на Ferrari Лука ди Монтедземоло каза, че автомобилът заслужава да носи логото с изправения жребец. Така Монтедземоло се съгласи с Андреа Пининфарина и Джеймс Гликенхаус, че проектът трябва да бъде наречен “Ferrari P4/5 by Pininfarina”. Тед Уест от списание “Car and Driver” написа материал по повод на този модел със заглавието „Звярът от Торино”.
Друг модел, който е базиран на Ferrari Enzo, е Maserati MC12 – суперавтомобил със средноразположен двигател. Автомобилът е предназначен предимно за състезания в сериите FIA GT Championship, като изискването е да бъдат произведени минимум от 25 шосейни автомобила, за да може да се състезава. Maserati произведе точно двойно повече, като всички те бяха продадени на отбрани клиенти. След това се появи вариация – MC12 Corsa, което е пистов модел, подобен на Ferrari FXX. Maserati MC12 има същия двигател, шаси и трансмисия като Enzo, но единственият видимо идентичен компонент е предното стъкло. MC12 е по-слаб в ускорението от оригинала (3.8 секунди за ускорение до 100 км/ч). Максималната скорост също е малко по-ниска – 330 км/ч. Интересното е, че MC12 прави обиколка на Нюрбургринг по-бързо в сравнение с Enzo.
Последният засега модел, базиран на Enzo, е прототипът Maserati Birdcage 75th, създаден от автомобилния производител Maserati, но по дизайн на Pininfarina. Той бе показан за първи път през 2005 година по време на автомобилното изложение в Женева. Той е създаден, за да отпразнува 75-тата годишнина на Pininfarina и представлява еволюция на MC12.
Ферари Enzo
Ферари FXX
Ферари FXX Evoluzione
Ферари P4/5 by Pininfarina
Източник: www.rs-auto.bg
 |
Новини 
